Той живее сам край океана

и е като прилив мълчалив.

Следите му случайни пази пясъка

и морската вода не ги отмива.

 

Понякога на дъното ще го намериш,

сред обитателите на подводен свят,

езика на делфините разбиращ,

покрит с отблясъци в коралов цвят.

 

Нощем може да свали звездите,

и после пак обратно да ги върне.

Денем дирижира песента на птиците

и ги издига към простора син.

 

Той управлява дъждовете и снега

и може да отлита с вятъра,

да превръща облаците във дъга,

а мъглите – в слънчеви зайчета.

 

От допира му се разлистват клоните,

а ябълките се обсипват с цвят.

Дъхът му прояснява хоризонта,

може с шепот да повиква лятото.

 

Сигурно го има и живее някъде,

или пък сама си го измислих,

докато разхождах се по нотите,

а в паузите им писах стихове...

Той тайно от зениците поглежда,
играе си на криеница с нас,
по най-вълшебните пътеки ни извежда,
той... всъщност той е в нас...

Поздрави, прегръдки и усмивки слънчеви!!!

Той крие ключ към всички наши слабости,
познава ни и силните страни.
С него сме във трудности и радости,
и от столетия така вървим...

Най-красивата усмивка за теб :)

Вълшебниците крият
най, най-дълбоките ни тайни,
надиплени грижливо,
покрити с тайнството на ласка,
а после, когато вече спим,
отварят малкото прозорче
и пускат вътре някой наш любим...
Всъщност, най-любимия ни...

За сутринта ти - усмивката ми, най-красивата! :)

Дали е истински, от плът и кръв...
Понякога си вярвам, друг път - не.
Дух или материя, той съществува -
в съня вълшебен, а и наяве.

поздравления, просто красотата от тук така силно се излъчва, че нямам думи!
laurencia благодаря ти!

Красотата е тук, благодарение на вълшебниците от блога :)
Поздрави! :)