Хей

Безмълвно дихание в декемврийския въздух,
оставен отворен прозорец, тя на пода лежи.
Няма повече въпроси, които да зададе съдът...
Никой не чува нейния съвсем тих вик:

Хей...
Има ли някой навън там в студа?
Хей...
Дали има някой друг, който е оставен сам?
Хей...

Несправедливостта победи, тя изкачва платформата.
Погледи, втренчени в нея, за сбогом й махат ръце...
Тя затваря очите си за безумието наоколо,
вдишвайки въздуха на този свят за последeн път.

Хей...
Има ли някой навън там в студа?
Хей...
Дали има някой друг, който е оставен сам?

Може би, това е само сън,
може би, не всичко е толкова лошо.
Няма да си тръгна оттук с чувство на вина,
няма да позволя това...
Хайде, смачкай ме, костите ми строши,
но никога няма да достигнеш душата ми...
Бих предпочела да яхна светкавици,
отколкото да не чувствам изобщо нищо.

Някой навън там в студа...
Има ли изобщо някой там?

Хей...


Превод. © jelyuena. 16.12.2011 г.