Човекът е само капка, издигнала се за миг от океана. Отделната частица вода може да приема различни форми - капка, снежинка, парченце лед, облаче пара, но същността е една. Частицата не помни и не разбира, че тя и океанът са едно и също. На нея й се струва, че океанът е вълни, пяна, пръски, айсберги, течение, безветрие... Нещо познато, но неясно и неуловимо. Едва когато пада обратно, капката осъзнава единството си с океана и се слива с него в едно цяло. В своята същност те са едно и също - вода...