Човекът е само капка, издигнала се за миг от океана. Отделната частица вода може да приема различни форми - капка, снежинка, парченце лед, облаче пара, но същността е една. Частицата не помни и не разбира, че тя и океанът са едно и също. На нея й се струва, че океанът е вълни, пяна, пръски, айсберги, течение, безветрие... Нещо познато, но неясно и неуловимо. Едва когато пада обратно, капката осъзнава единството си с океана и се слива с него в едно цяло. В своята същност те са едно и също - вода...
Постинги в блога от Март, 2012 г.
24.03.2012 19:25 -
Не си тръгвай, Учителю...
Оглушах от нечувани думи
и от дълго се лутам на сляпо.
Радостта си предишна изгубих,
и от дълго се лутам на сляпо.
Радостта си предишна изгубих,
14.03.2012 20:20 -
А няма кой да обясни сълзата!
Виолета Христова
Дори и да намериш много стихове,
узрели по небесните дървета...
Дори и да намериш много стихове,
узрели по небесните дървета...
10.03.2012 14:57 -
The strangest thing
Най-странното нещо
Вземи живота ми -
сякаш с времето кръстосваме ножове.
Вземи живота ми -
сякаш с времето кръстосваме ножове.
Търсене
Блогрол