Човекът е само капка, издигнала се за миг от океана. Отделната частица вода може да приема различни форми - капка, снежинка, парченце лед, облаче пара, но същността е една. Частицата не помни и не разбира, че тя и океанът са едно и също. На нея й се струва, че океанът е вълни, пяна, пръски, айсберги, течение, безветрие... Нещо познато, но неясно и неуловимо. Едва когато пада обратно, капката осъзнава единството си с океана и се слива с него в едно цяло. В своята същност те са едно и също - вода...
Постинги в блога от Февруари, 2008 г.
23.02.2008 17:10 -
За поетите
“Поэты ходят пятками по лезвию ножа –
и режут в кровь свои босые души!”
и режут в кровь свои босые души!”
19.02.2008 21:21 -
Извадки от личното тефтерче на Васил Левски
стр. 41
Juni
29 — 30
Juni
29 — 30
18.02.2008 22:44 -
Chris Rea - Blue Cafe
My world is miles of endless roads
That leaves a trail of broken dreams
Where have you been I hear you say
That leaves a trail of broken dreams
Where have you been I hear you say
12.02.2008 05:42 -
Опит за летене
Бе свикнал да си ходи по земята,
но веднъж към слънцето погледна.
Неистово го завладя мечтата
но веднъж към слънцето погледна.
Неистово го завладя мечтата
Търсене
Блогрол