Човекът е само капка, издигнала се за миг от океана. Отделната частица вода може да приема различни форми - капка, снежинка, парченце лед, облаче пара, но същността е една. Частицата не помни и не разбира, че тя и океанът са едно и също. На нея й се струва, че океанът е вълни, пяна, пръски, айсберги, течение, безветрие... Нещо познато, но неясно и неуловимо. Едва когато пада обратно, капката осъзнава единството си с океана и се слива с него в едно цяло. В своята същност те са едно и също - вода...
Постинги в блога от Ноември, 2010 г.
23.11.2010 20:45 -
Dust in the wind
Прах във вятъра
Притварям си за миг очите, а изплъзва се моментът.
Притварям си за миг очите, а изплъзва се моментът.
18.11.2010 13:35 -
Били ли сме
Били ли сме или не сме били?
Какво от нас на този свят остава?
Мъглива утрин. Тъмен дъжд вали
Какво от нас на този свят остава?
Мъглива утрин. Тъмен дъжд вали
11.11.2010 19:25 -
Hurt
Болка
Сякаш беше вчера, когато виждах лицето ти.
Каза ми колко се гордееш с мен, но го подминах.
Сякаш беше вчера, когато виждах лицето ти.
Каза ми колко се гордееш с мен, но го подминах.
03.11.2010 20:15 -
Spirit of rock
Духът на рока
01.11.2010 07:05 -
Бис
Тук бушува морето човешко,
отпусни се и дай си сърцето.
Тези струни съвсем безпогрешно
отпусни се и дай си сърцето.
Тези струни съвсем безпогрешно
Търсене
Блогрол