Човекът е само капка, издигнала се за миг от океана. Отделната частица вода може да приема различни форми - капка, снежинка, парченце лед, облаче пара, но същността е една. Частицата не помни и не разбира, че тя и океанът са едно и също. На нея й се струва, че океанът е вълни, пяна, пръски, айсберги, течение, безветрие... Нещо познато, но неясно и неуловимо. Едва когато пада обратно, капката осъзнава единството си с океана и се слива с него в едно цяло. В своята същност те са едно и също - вода...
Постинги в блога от Октомври, 2010 г.
28.10.2010 21:05 -
Blackout
Затъмнение
Разбрах, че ми липсва един ден,
Разбрах, че ми липсва един ден,
20.10.2010 20:45 -
High hopes
Големите надежди
Отвъд хоризонта на тези места, където живеехме като млади
Отвъд хоризонта на тези места, където живеехме като млади
Търсене
Блогрол