Небето свежда поглед към Земята
и светли неизказаните мисли
превръщат се сега в деца на вятъра,
които с обич пращам до поискване

към теб. Към теб, където е сърцето ти...
Руши тук слънцето дъждовни облаци.
Там блика радостта ми в твоите вени
подобно песента, която помня...

Без думи зная кой си и защо си,
а жаждата е път, любов и смисъл.
Аз пак изпращам по небесна поща
до тебе радостта си недописана...


Елена Желева. 13.02.2014 г.