Били ли сме или не сме били?

Какво от нас на този свят остава?

Мъглива утрин. Тъмен дъжд вали

над теб и мен, над тази пръст корава...

 

Безкрайна пустота след нас остава,

частици нищо, пълни с тишина

край люлката на Бога - нани-на...

И сън след сън, животът отминава.

 

До ужас ме обичай. Днес. И тук.

Вселената чрез тебе ме обича.

Със всеки трепет плах, със всеки звук,

все повече мъглата се сгъстява.

 

Денят помръква! Въздухът изтича!

Прахът ни този свят осъществява.

Иван Методиев

Били сме и пак ще бъдем и нека Вселената ни обожава!

Колелото се върти, и само малцина щастливци достигат отвъд. Мъдростта изглежда невъзможна, ако се опитваме да проумеем всичко с разум. Щом го вярваш, значи е така...

...Какво от нас на този свят остава...Великолепно, Истинско произведение!

Поклон пред Иван Методиев и творчеството, което остави след себе си. Обикновено публикувам само свои неща в блога, но това ме докосна особено и реших да го споделя.