Военни някакви фрази припомняш си,

просто така, изведнъж –

например, че сапьорът греши

  само веднъж.

 

От векове са скрити в паметта

събития и дати, и лица.

Дълбока като кладенец е тя:

опитай се да видиш с яснота

лицето си - неясно отразено.

 

Истинската от лъжлива роля

отделя само безпристрастен съд:

внимателно със миналото, моля,

не чупете глинения съд!

 

Лениво някои се ровят там,

а други с неохота си припомнят,

за трети споменът е нежелан -

миналото старо е имане,

лежи завинаги неразкопано.

 

Потокът на годините отнася

указващите пътя ни стрелки,

да се изгубиш там е много лесно

и път назад да нямаш никак ти.

 

Но спри, почакай, сам не се вини,

че всяко нещо има си причина -

не да скрият, да забравят искат

хората в недрата на годините,

заровени под сенки тези мини.

 

Всяка грешка през живота минал

струва много скъпо, затова

в минното поле не трябва нивга

да грешиш за нищо на света.

 

Тласък, и стрелките бягат - ето,

нервите на хората не са въжета, -

ще се взривят, претрива се връвта...

Но, може мината да я намерят,

и вадят детонатора навреме!

 

Спокойно спи земята под цветята,

но мини щом намерят в твоя свят,

във сигурни ръце ще ги поемат

далеч от хората да ги взривят.

Преводът е мой опит :)

www.youtube.com/watch

Поздравления!:)
Висоцки няма да коментирам:)

Да четеш, слушаш или превеждаш Висоцки бих сравнила с разходка върху тънкия лед - трудно е да се задържиш на повърхността, и е лесно да потънеш...