През вечерите есенно мъгливи,

когато търся пътя си напред,

аз в тъмното се взирам мълчаливо

и ме докосва мисълта за теб.

Затварям погледа си и пътувам,

без думи, само с чувство и сърце.

Сред милионите космични звуци

усещам те със слух, очи, ръце.

В най-тихата си мисъл тихо стъпвам,

а нишката й ме държи във плен.

Безмълвна, аз те вкусвам и прегръщам.

И знам, че също мислиш си за мен.

© Елена Желева. 19.11.2009 г.