От въздуха прелива тихо звук,

но го поглъща шумен тротоара.

Я виж, поспрял е сякаш някой тук

с цигулка стара или пък с китара...

 

За себе си той свири, не за вас,

пласьори на брошури от реклама.

Живее в своя ритъм и екстаз

и с делника ни много общо няма.

 

Отминал спомен в нотите дочух,

магия път в сърцето ми намери

и заразителният му хлапашки дух

ме върна в позабравеното вчера.

 

Дали бе старец той или дете,

едва ли бих могла да го опиша,

но ми даде шепа от звездите

и живи въгленчета от очите си.

ОБОЖАВАМ ТОЗИ СТИЛ НА ПИСАНЕ, ОБОЖАВАМ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благодаря ти сърдечно. :) Стил реално-романтичен, може би се нарича... Така се получава при мен, а и при теб, когато вдъхновение не липсва. Приятелска прегръдка ()

между звук и рима :)
Поздрави!

Благодаря. :) Блог-поздрави за един музикант!