Не мога да понеса нощта

Капещи сълзи, разбито сърце.
Стоя тук, а времето отлита...
Защото всичко, което имах, завинаги изчезна.
Не мога да понеса нощта...

Беше ни забавно. Знам така добре
това, дълбоко в себе си...
Последните дни бяха истински ад.
Не мога да понеса нощта...

Любов - ти разкъса за мен света.
Но не мога да избягам, въпреки това.
Ти ме докосна, прегърна ме
и нощем това здраво ме държи.

Познавам тялото и косата, и очите й.
Знам, би трябвало да ми принадлежи,
но тя е само на един мъж, завинаги.
Обичаща дълбоко... Защо не и мен ?

Любов, защо те нося в себе си ?
И защо ме държиш така ?
Вземи дъха ми или вземи сърцето ми...
Всичко, което ми даваш е болка,
проклятие над името ти...
Не виждаш ли, не е справедливо...
Не мога да понеса нощта...

Кажи ми, къде сгреших,
посочи ми една причина защо...
Кажи ми, как да я спечеля отново…
Не мога да понеса нощта...

Любов, защо те нося в себе си ?
И защо ме държиш така ?
Вземи дъха ми или вземи сърцето ми...
Всичко, което ми даваш е болка,
проклятие над името ти...
Не виждаш ли, не е справедливо...
Не мога да понеса нощта...

Капещи сълзи, разбито сърце.
Стоя тук, а времето отлита...
Защото всичко, което имах, завинаги изчезна.
Не мога да понеса нощта...

Океани, пълни със сълзи
и планини, направени от болка...
И очите ми са тъжни всеки път,
когато нощта си идва отново...

Любов, защо те нося в себе си ?
И защо ме държиш така ?
Вземи дъха ми или вземи сърцето ми...
Всичко, което ми даваш е болка,
проклятие над името ти...
Не виждаш ли, не е справедливо...
Не мога да понеса нощта...