Вървя и дишам

Слънцето вече е близо,
вятърът тича с мен.
Толкова много етажи над света -
тя е добре там, където е...
Какво да правя с тези хора и с нея?
Магистралата тича отпред,
искам да се прибера у дома.
Какво да правя с тази жена, не зная.
Вървя към света,
дишам, въздухът е мой,
вече съм в покрайнините на големия град.
С разтворена дреха и стиснати устни -
аз я погледнах и я видях такава, каквато е.
През онази нощ,
вътре в тази стая
правих толкова много неща.
Мога и без това...
Слънцето вече е близо,
състезавам се с него,
вятър ми брули лицето и пътят говори с мен.
И слънцето пробива
целия хоризонт
като прашка,
улучваща небето.
И въздухът свисти
между косите и празнотата
в кръвта, която се блъска
от кожата до дъха.
И новият ден е вече роден.