Прочетен: 1722 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2011 20:20
На 62 години е прието хората да пишат мемоарите си. А той не се чувства и наполовина толкова стар. Запознайте се с Рудолф Шенкер – момчето, което не спира да мечтае. Книгата, издадена от него през 2009 г. заедно с музикалния журналист Ларс Аменд, представлява невероятен коктейл, съдържащ една по-различна от традиционната житейска философия, най-вълнуващите и забавни моменти от пътуването на Scorpions заедно през годините, малко йога, аюрведа и езотерика за пикантност.
„Животът трябва да се живее така, както сам си го представяш, а не според очакванията на околните. Прави това, което ти доставя удоволствие, само по този начин ще избягаш от всеобщата заблуда.” – сигурен е Шенкер и блестящата му кариера е доказателство за това.
Книгата е уникална и поради факта, че се превръща в източник на неугасващо вдъхновение за широката търсеща читателска аудитория. Без значение дали си на 20, на 40 или на 60 години... Независимо от това, с какво се занимаваш в момента: дали ремонтираш коли, възпитаваш деца, рисуваш или мечтаеш да станеш президент като Барак Обама. Разлика няма. Простотата на изказа и искреността са толкова завладяващи, че сякаш откриваш много свои мисли и подобни преживявания, дори да си на милиони мили от правенето на музика.
Не ми се иска да преразказвам части от книгата. Издателство „Махалото” сега се е погрижило да я имаме преведена на български език. Нека оставя за тези, които не са я чели, а смятат да го направят, удивлението от първия прочит. Силно се изкушавам, обаче, да цитирам следващия кратък откъс:
„Знаеш ли защо хората, занимаващи се с екстремни спортове, са толкова щастливи и спокойни? Защото те се поставят в ситуации, в които изцяло се сливат с природата. Когато алпинист се катери по отвесна скала без осигурителни въжета, единственото, което има значение за него в този момент, е самият момент. Той е толкова концентриран, че живее само за мига, отърсвайки се от всички излишни мисли. Ако се разсее дори за секунда, падането му е неизбежно. Да се освободи напълно от шума на притесненията и да бъде изцяло и само със себе си, е равносилно на милион успокоителни милувки за душата му. Екипировката, скалата, въздухът, слънцето, кръжащите наоколо птици, човекът – всичко е едно цяло. Алпинистът се чувства лек и свободен, въпреки че е напълно погълнат от непосредствената си задача. Намира се в своеобразно състояние на медитация, което го кара да се доближи до божествената си същност, затова ще продължава да се катери и занапред. Изкачването на скали е неговият път към щастието – така, както свиренето на китара е моят. Сега е твой ред. Не, не се измъквай - нямаш оправдание.”
