Големите надежди

Отвъд хоризонта на тези места, където живеехме като млади
в един свят на примамки и чудеса,
където мислите ни блуждаеха вечно без граници,
беше почнала да звучи камбаната за раздяла.

По Long Road и спускайки се по Causeway
дали отново ще се срещнат те по отсечката?

Една скандална банда ни следваше по петите,
а бягащото време отнасяше мечтите ни,
оставяйки хиляди малки същества, опитващи се да ни задържат на земята.
В живота, докоснат от бавното гниене...

Тревата беше по-зелена,
светлината – по-ярка.
С приятели край нас
нощите бяха прекрасни.

Гледайки пепелта от тлеещите зад нас мостове,

отблясъците от толкова зелената страна оттатък,
вървим уж напред, а като сомнамбули крачим обратно.
Сякаш влачи ни силата на незнаен вътрешен страх...

По високите върхове с развяти флагове в ръце
замаяни достигнахме купола на света.

Обсебени завинаги от желания и амбиции,
така и не успяхме да утолим глада си.
Но уморените ни очи още блуждаят към хоризонта,
въпреки, че на този път сме били и преди.

Тревата беше по-зелена,
светлината – по-ярка.
Вкусът беше по-сладък,
нощите бяха прекрасни
с приятели край нас.
Свети утринната мъгла,
струи водата,
безкрайна е реката.

Во веки веков.