Прочетен: 801 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.09.2010 20:46
Опитах почти всичко, за да те убедя да останеш.
Докато тук светът се срива в краката ми,
докато изучавам тази самота, която не познавам,
започвам да се питам дали ще оцелея.
Защото без теб съзнанието ми е ледено и празно.
Защото без теб разбрах, че
любовта няма да се прероди.
Защото без теб преминах границите на отчаянието.
Тялото, мисълта и душата ми вече не са едно цяло.
И кълна се, че...
Бих захвърлил всичко, само да останеш -
моята вяра, миналото си, моята религия...
И след всичко,
свързващите нишки късаш,
едно сърце оставяш на парчета...
...Кожата си също бих оставил,
моето име, силата ми,
дори собствения си живот.
И какво повече мога да изгубя,
ако си отнесла цялата ми вяра.
Какво не бих оставил?
Боли за всички хубави неща,
когато теб те няма.
Знам, че е твърде късно
за разкаяние
и не ми отива да се оправдавам с хиляди причини,
когато вече със сигурност знам, че си тръгваш.
Дори и да повтарям, че отново
умирам ден след ден,
въпреки, че и ти умираш,
няма да ми простиш.
Дори без теб да преминах
границите на отчаянието,
и тялото ми, умът и душата ми
да не са вече едно цяло,
продължавам да умирам.
Бих захвърлил всичко...