Възкръснал от проваленото ти минало,
животът е безразличен.
В присъствието на самотата...
За теб – никога!

От прилива на съмнение

отрицание се навдига.

Тази тъга е непрестанна,
точно като капан на съдбата.

В мечтите ти въпреки
въздуха, който дишаш - спокойствие...

Държиш ръцете на смъртта за последно,
отломките те затрупват,
не са ясни последствията...
Заради теб опитах това,
но съмнението се засилва,
отрицание се навдига.
Такава страст не се опрощава,
жестоката съдба те събаря...

Всичко, което е било, изгаря.
Възпри ме, спокойствие...