There was a time when we sailed on together
Once had a dream that we shared on the way
There was a place where we used to seek shelter
I never knew the pain of the price I would pay

You led me on with a cloak and a dagger
And I didnt know you had made other plans
You had me believe we were meant for forever
I really thought my heart would be safe in your hands

Lorelei
My ship has passed you by
And though you promised me to show the way
You led me astray
You were my lorelei
What kind of fool was I
Cause I believed in every word you said
And now I wonder why
Lorelei

There was a time when we held one another
Baring our souls in the light of the flame
Those were the days now Ive lost my illusions
Sometimes I wake in the night and I call out your name

Lorelei
My ship has passed you by
And though you promised me to show the way
You led me astray
You were my lorelei
What kind of fool was I
Cause I believed in every word you said
And now I wonder why
Lorelei

Now theres a light that shines on the river
Blinding my eyes from so far away
Shot through the heart but now I know better
As hard as it is to resist the song that you play

Lorelei
My ship has passed you by
And though you promised me to show the way
You led me astray
Oh Lorelei
What kind of fool was I
Cause I believed in every word you said
And now I wonder why
Lorelei

Лорелай

Имаше време, когато плавахме заедно,
и имахме някога по пътя обща мечта.
Имахме място едно, където да търсим подслон.
Не знаех за болката от цената, с която щях да платя.

Ти ме поведе с плащ и кинжал,
не знаех, че други планове вече си имала.
Ти ме накара да вярвам, че ще сме винаги заедно,
Мислех си, че сърцето ми е сигурно в твоите ръце.

Лорелай,
моят кораб отмина покрай теб.
И макар, че ми обеща да ми покажеш пътя,
ти ме заблуди.
Ти беше моята Лорелай.
Какъв глупак съм бил,
когато вярвах във всяка твоя дума!
И сега се чудя защо...
Лорелай!

Имаше време, когато се подкрепяхме взаимно,
оголвахме душите си над светлината на плъмъка.
Такива бяха дните, но сега изгубих илюзиите си.
Понякога нощем се будя и твоето име зова.

Лорелай,
моят кораб отмина покрай теб.
И макар, че ми обеща да ми покажеш пътя,
ти ме заблуди.
Ти беше моята Лорелай.
Какъв глупак съм бил,
когато вярвах във всяка твоя дума!
И сега се чудя защо...
Лорелай!

Има сега една светлина, която свети в реката,
заслепява очите ми от толкова далеч.
Нося куршум в сърцето, но знам по-добре,
колкото и да е трудно да устоя на твоята песен...

Лорелай,
моят кораб отмина покрай теб.
И макар, че ми обеща да ми покажеш пътя,
ти ме заблуди.
О, Лорелай!
Какъв глупак съм бил,
когато вярвах във всяка твоя дума!
И сега се чудя защо...
Лорелай!