Десет черни рози

Животът прилича на лодка в бутилка –

опиташ ли се да плаваш, няма попътен вятър.

Ден след ден все по-трудно става,

опитваш се да крещиш, но кой го е грижа.

Виждаш през стъклото все същите лица,

чуваш гласовете им как бавно заглъхват.

Когато животът ти е като лодка в бутилка,

да се скиташ сам си обречен.

Не ме изоставяй сега,

остани поне още ден

със мен.

Когато си тъжна, а никой не знае,

ще ти изпратя черни рози.

Когато в сърцето ти е мрак и студ,

ще ти изпратя черни рози.

Далеч един от друг се чакаме,

а аз съм все още по пътя заникъде.

Целуни в огледалото образа си вместо мен,

сложи в косите си черна роза.

Не губи вярата си,

сподели още една нощ

с мен.
 

Когато си тъжна, а никой не знае,

ще ти изпратя черни рози.

Когато в сърцето ти е мрак и студ,

ще ти изпратя черни рози.

Десет черни рози...

Животът прилича на лодка в бутилка –

опиташ ли се да плаваш, няма попътен вятър.

Ден след ден все по-трудно става,

опитваш се да крещиш, но кой го е грижа.

Когато си тъжна, а никой не знае,

ще ти изпратя черни рози.

Когато в сърцето ти е мрак и студ,

ще ти изпратя черни рози.