Пращам ти обичта си по вятъра,

вместо писмо, което не написах.

При теб повее ли, ще знаеш – тя е,

и думите ми няма да ти липсват.

Слънчев лъч докосне ли челото ти,

знам, няма начин да не забележиш

в откраднатата тишина на дните,

за теб недоизказаната нежност.

Една усмивка топла в облак вплитам,

дано да я усетиш през мъглите,

слизащи към теб. И ще се опитам

непоказно да премълча сълзите.