Постинг
12.12.2008 11:35 -
.
Автор: laurencia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1451 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2009 19:24
Прочетен: 1451 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 08.04.2009 19:24
Препъвам се на прага
и се задавям накриво
в опит да отвърна на смеха.
Да бъда някоя друга,
така и не успях.
Оставям си сълзите
на вятъра, и тръгвам.
Може би след време
ще се срещнем отново,
и стъпките ни ще оттекват
редом, по паважа
на тесните улички
в някой град на мечтите.
Близо съм до точката,
а тя не крие нищо,
и с нея свършва всичко,
което исках да кажа.
1.
анонимен -
Едно стихче на Мария Маврова от Велинград
12.12.2008 11:43
12.12.2008 11:43
Дори падение в живота ти да има,
ти трябва пак да се изправиш
и с гордо вдигната глава
слънцето в очите да погледнеш.
Дори да няма кои да ти помогне
когато от подкрепа се нуждаеш-
и в радостите,и в тъгите сам
ти сама върховете ще покоряваш.
цитирайти трябва пак да се изправиш
и с гордо вдигната глава
слънцето в очите да погледнеш.
Дори да няма кои да ти помогне
когато от подкрепа се нуждаеш-
и в радостите,и в тъгите сам
ти сама върховете ще покоряваш.
Благодаря ти за стиха, прегръдки. {}
цитирай
3.
kremak -
.
12.12.2008 23:16
12.12.2008 23:16
Много ми хареса :)
цитирайБлагодаря ти, че и отдалече отделяш внимание на поетичните ми проблясъци.
Поздрав от сърце. :)
цитирайПоздрав от сърце. :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол