Бе свикнал да си ходи по земята, но веднъж към слънцето погледна. Неистово го завладя мечтата до неговата светлина да стигне.   Дълги свои дни, безсънни нощи на красивата мечта той посвети. С труд крила от восък си направи, неразбрал, че слънцето ще ги стопи.   Успя като Икар да се издигне, ала летенето му беше кратко. С приземяване завърши в пепелта, добре че здрава бе главата му.

...хубаво е...:)
Не знам защо се сетих един куплет, който пее Кирил Маричков: "моят път не е твоя, нека сам да вървя, нека с риск да пропадна, поне за миг да полетя...."
Хубав ден ти желая!

Харесва ми тази песен на Кирил Маричков, и я свързвам с филма "Дунав мост" на Иван Андонов :)
Да си призная, и аз съм от летящите "твари", но отвреме навреме, поне за малко трябва да стъпваме на земята, нали... ;))
Не зная защо пък аз се сетих за тази стара песен на Scorpions - "Fly to the rainbow" :)
Поздрави!

http://www.youtube.com/watch?v=dBY9Q39C1bs

..добре че здрава е главата ми..хаха

Излишно е да пиша вместо извинение клишето за случайната прилика, мисля... :)
...Но ако някой все пак се разпознае, може да се чувства поканен в "клуба" на... "желаещите да летят" :))

важно вирейки нос,
или с израз на мъдра умора...
И изобщо стараем се
да не става въпрос
за вида на Летящите Хора..."
:)))

:)