Неизречени мисли от стените кънтят

и ми липсва шумът, който друг път ги скрива.

А от празния ъгъл виждам в мен непознат –

без билет, без език и паспорт, и без име…

 

Без посока се лутам в непозната страна,

всички улици вън са без ход лабиринти.

Тротоарите пусти ваят в сенки страха,

по дърветата птици злокобни се крият.

 

Аз вървя като в сън. С променения страх,

който всяка опора в ума ми събаря…

А наяве е светло… В тъмнината прозрях

и обръщам на страшните мисли хастара.


                                          © Елена Желева. 23.04.2011 г.

Дано Светлината да възкръсне в душата ти!...

Винаги има прозорчета със светлина. Поздрави и на теб!

Тази така важна светлина...!Както казва близък "Няма по-лоша смърт,от тази да изгубиш надежда!"

победата над страха.Поздравления!

Когато страшните мисли се изкарат на светло, те стават просто мисли...
Благодаря, че се отби при мен. Поздрави!

Научи ме как им обръщаш хастара.

Ами, казвам си: "Давай, мисли, всичко е в теб - добро и лошо, изкарай го наяве." Стоиш със страха, не бягаш от него... Понякога се получава, друг път не съвсем. Но се уча...